За пръв път грижи за природата в България се проявяват едва в края на 19 век. Те се изразяват в запазване на отделни животни с ловно значение, в закрилата на някои вековни дървета, или на гори около населените места, исторически паметници и манастири. Сериозни опити за регулиране опазването на природните богатства в страната представляват законите за горите, лова и риболова. Тези закони, въпреки тяхната непълнота и липсата на цялостни мерки за възстановяване на природните богатства, до голяма степен съдействат да се въведе известен ред в ползването на природните богатства. Те способстват също така и за създаване на добри навици и традиции за запазване на установения режим и програми при използване на горите, лова и риболова.
Повратен момент в природозащитното движение в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди през 1927 г., когато се повдига въпроса за системна и планирана дейност за защита на природата, за уреждане на националните паркове и провеждане на други мероприятия от този род.
Организираната защита на природата в България датира от 1929 г., когато на 14.03 в помещенията на Ловната организация става Учредителното събрание на Съюза за защита на родната природа. В него вземат участие Дружеството на българските лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството на ботаниците, Ловната организация и др. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация, която има за цел да действа за защита на целостта на родната природа и запазване на редки и характерни природни обекти.
По настояване на Съюза за защита на природата и Министерство на земеделието и държавните имоти – Отделението по горите – с указ № 81 от 15.11.1936 г. е утвърдена първата Наредба-закон за защита на природата в България.
Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – “Силкосия” и “Парангалица”. На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите “Баюви дупки”. “Дунино куче” и “Бански суходол” /770 ха/ в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров Природен парк “Витоша”.
Нова крачка в развитието на природните дейности на България е 165 ПМС от 1958 г. за запазване на паметниците на културата и музейното дело. В точка първа на документа е записано, че за природни забележителности се обявяват характерни природни образувания с изключителна красота.
Две години по-късно (1960 г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.
Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.
С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. Варненската инспекция по охрана на водите започва да работи от 01.01.1971 г.
През м. ІV. 1971 е създадена Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и горите, която запазва своята дейност до 1972г.
С Решение МС № 69/16.02.1972г. като регионално звено на създаденото Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност Районна инспекция по горите и опазване на природната среда /РИГОПС/ , която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на водите и Районна инспекция по горите.
Инспекцията във Варна осъществява контролната си дейност в районите на бившите окръзи Варна, Толбухин, Шумен и Търговище.
В ДВ бр. 83 от 20.10.1972 г. е публикуван правилник за дейността на тези инспекции. В Районните инспекции се обособяват следните сектори:
- Контрол на горскостопанските и ловностопанските мероприятия
- Контрол по опазване на природната среда
- Контрол по комплексно използване на водните ресурси.
С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.
С разпореждане на МС № 126/19.06.1976 г. се определят задачите и се утвърждава числеността и структурата на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:
- Организира и координира разработването на нормативна система по опазването на природната среда;
- Координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
- Координира и контролира рационалното използване на природните ресурси;
- Извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.
С постановление № 89/29.10.1976 г. Министерският съвет приема правилник за функциите и задачите на КОПС.
С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда. През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.
С решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обнародвано в Държавен вестник бр.41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите.
Със заповед № 27/17.01.2002 г. на МОСВ (ДВ бр.9/2002 г) в страната се създават четири броя Басейнови дирекци: дирекция “Черноморски район”, със седалище Варна; дирекция “Дунавски район”, със седалище Плевен; дирекция “Източнобеломорски район, със седалище Пловдив и дирекция “Западнобеломорски район, със седалище Благоевград.
По-голяма част от експертите от тогавашния отдел води в РИОСВ – Варна преминават на работа в БДЧР Варна.
От 01.01.2004 г. от РИОСВ – Варна се отделя лабораторията, като се създава Регионална лаборатория, към ИАОС София.
Ръководители на инспекцията в град Варна от създаването й до сега.
| Име и Фамилия | Длъжност | Период |
| Марин Коев – води | Началник | от 01.01.1971г.- до 19.02.1972 г. |
| Михаил Железов – гори | Началник | от 01.04.1971 г. – до 19.02.1972г. |
| Михаил Железов – обединени | Началник | от 19.02.1972 г. – до 31.Х.1977г. |
| Атанас Николов | Началник | от 01 .ХІ.1977г. – до 1983 г. |
| Митьо Василев | Временно изпълняващ длъжността Началник | от 1983 – до 31.01.1985 г. |
| Злати Коларов | Началник, след 1990 г. Директор | от 01.02.1985 г. – до 16.08.1999 г. |
| Венцислав Николов | Директор | от 16.08.1999 г. – до 03.09.2002 г. |
| Христо Павлов | Директор | от 03.09.2002 г.- до 12.02.2003 г. |
| Теодора Караиванова | Директор | от 12.02.2003 г. – до 05.03.2006 г. |
| Синан Мехмед | Директор | от 06.03.2006 г. – 02.11.2009 г. |
| Румяна Радилова | Директор | от 04.11.2009 г. – 31.07.2013 г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 19.12.2013 г. – 13.10.2014 г. |
| Венцислав Николов | Директор | от 29.10.201 4г. – 08.04.2016г . |
| Пламен Ташев | Директор | от 12.04.2016 г. – 27.01.2017 г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 27.01.2017 г. – 03.04.2017 г. |
| Христина Генова | Директор | от 10.08.2017 г. – 16.05.2021 г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 17.05.2021 г. – 18.07.2021 г. |
| Христина Генова | Директор | от 19.07.2021 г. – 26.09.2021 г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 27.09.2021 г. – 22.11.2021 г. |
| Весела Кирилова | Директор | от 26.11.2021 г. – 02.08.2022 г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 03.08.2022 г. – 11.10.2022 г. |
| Христина Генова | Директор | от 12.10.2022 г. – 05.02.2023г. |
| Ерджан Себайтин | Директор | от 06.02.2023 г. – до сега |